През изминалата седмица като че ли Ковид събра своя багаж и отсъпи място на една не по-малко зловеща тема – военните действия в Украйна. Получих десетки въпроси от клиенти и приятели, какво мисля за това и как ще се отрази евентуална война на децата им. Това ме провокира да напиша и тази статия.

Няма нищо по-нормално от това, всеки родител да иска да защити детето си, но всеки трябва да е подготвен да говори с него за войната. По време на проучване на преживяванията на децата (4-7 години) в Израел след множество терористични атаки (перманентно състояние на военен конфликт), учени от Йерусалимския университет откриват, че навременната интервенция е от изключително значение за бъдещото развитие на децата. Макар там да говорим за посттравматични симптоми и не конкретно за кризисна интервенция (няма данни колко време е минало след преживените събития), изследването дава насоки как да се работи с едни от най-уязвимите групи при терористични нападения и войни – децата.

Възможността децата да споделят как се чувстват и какво мислят – чрез игра или разговор, е от изключително значение. В следващите редове, ще се опитам да дам възможни варианти за подход с деца в различните възрастови групи.

Деца до 8 години

Експерти смятат, че с най-малките деца няма нужда да се споделя и говори за войната. Подобни схващания са отхвърлени от редица изследвания и в психологическата наука се знае, че има значителни посттравматични последствия за деца, изложени на насилие и травматични събития. Израелското изследване потвърждава това.

Обръщайте внимание на игрите на най-малките и им дайте възможност да се изразят чрез тях – дори да не говорят. Различните терапевтични функции на играта, помагат на детето да преработи травматичните преживявания. Сред тези функции се изреждат:

• емоционално освобождаване;
• придобиване на самостоятелност, чрез излизане от ролята на жертва;
• негативните преживявания се превръщат в предвидими, чрез повтаряне;
• реконструиране на преживяванията, за да се повиши разбирането им и значението им;
• проектиране на решения за неадресирани конфликти;
• повишаване способността за справяне.

Друг подход би бил да подберете подходяща приказка и да я разкажете на детето, като му дадете възможност да сподели или изиграе това, което го е развълнувало.

Предучилищна до 8 години

По препоръки на различни учени дори при тези малки деца трябва да се дава информация базирана на факти, без излишни подробности – кратка и ясна: “Има война в […], там има много хора и войници, които се борят. Войната е близо/далеч и е нещо голямо.”

“Защо се бият?” може да попита детето. Родителят може да обясни, че се борят, кой да управлява.

Най-важно е да успокоите детето и да оставите диалога отворен. Може да завършите с “Когато нещо те притесни или се страхуваш, може да поговорим отново.” Избягвайте излишни епитети и обвинения към едната или другата страна в конфликта.

От 8 до 10 години

Тук отново се придържайте към кратки обяснения, с възможност да предадете урок за ценностите на семейството си.

Въпросът за военните действия и войната могат да сварят всеки родител неподготвен. Не се чувствайте длъжни да отговорите веднага. Просто успокойте детето, че вие сте точният човек, с когото да говори и се върнете към темата, като обмислите, какво точно да споделите. Помислете си и каква поука може да извлече детето ви от една история, която да формира правилните ценности и способности като състрадание, спокойстие, нужда от мир и т.н.

Средношколци

Започнете с въпрос какво знаят децата ви за войната. Не се опитвайте да гадаете какви са чувствата им. Не е нужно да превръщате любопитството в страх или притеснение. Задаването на въпроси може да насочи децата към фактите, да споделите време в търсене на информация за някой факт, като утвърдите официални източници на достоверна информация и как детето да мисли критично за това, което чете.

16-18 годишни ученици

И при тях започвате с въпрос “Какво знаеш всъщност за случващото се?”, без да забравяте да ги попитате как се чувстват. Също така разберете откъде се информират. В късните си тийнейджърски години, учениците се интересуват от мнението на родителите си по такива сериозни теми и биват повлияни от вашите мисли и емоции. Ако вие пропуснете възможността да бъдете доверен възрастен, с когото да споделят, те ще открият друг.

За много от големите, особено момчета, може да има реално притеснение от това, дали няма да бъдат извикани да вземат участие в конфликта. Макар такава опция да е нищожна, може да е добре да изговорите с порасналото си дете, каква е неговата фантазия, ако това се случи.

Последното важно нещо, което всеки родител трябва да знае е, че децата са изключително интуитивни. Дори да решите да потиската чувствата си и да не разгърнете темата, това няма да ги подмине.

Също така децата не са ваш терапевт. Ако чувствата ви, свързани с конфликта са силни, намерете начин да ги преработите, преди да правите опит да помогнете на децата си, за да не ги превръщате във ваш отдушник и да нагнетите излишно негативни чувства в тях.

Източници

Cohen, E. (2006). Play and Adaptation in Traumatized Young Children and Their Caregivers in Israel. От L. Barbanel, & R. Sternberg, Psychological Interventions in times of crisis (стр. 151-174). New York: Springer.

Holohan, M. (2022). How to talk to children about war: An age-by-age guide. Microsoft News